из "Всеки делник има красота"
Не питай все защо до късно свети
прозорецът на будната ми стая.
на светло пишат всичките поети,
макар че в мрак тъгуват и мечтаят.
Налудничави, зли и неспокойни
те най-спокойни или пък най-умни
се чувстват само в оня миг, във който
мъртвилото расте и става думи.
Тогава тишината е най-бистра,
най-чист - листът и мисълта - най-ясна.
И всички думи, гласове и мисли
заемат своето най-точно място.
Не питай все защо до късно свети
едната моя лямпа в тъмнината,
че ако ангел слезе от небето,
без нея как намерил би земята?