из " Избрани произведения"
Попей ми, Радке, попей ми,
попей ми да те послушам,
попей ми, ала не пей ми
за нашите стари войводи,
що са били, умрели
за нашата мила свобода;
а викни, Радке, запей ми
за нашите нови делии,
делии - делибашии,
за нашите калем харсъзи,
дето ни в земя върлуват,
старо и младо разплакват,
с тежки данъци отрупват,
нови вериги й приготвят
за нови черни робове.
Попей ми, Радке байова,
попей ми, либе хувабо;
когато чуя д апееш
таз нова песен хубава,
сърце ми трепва, подскача,
очи ми блясват, заиграват,
уста неволно зашепват,
на стих се думи изливат,
в песни се стонът превръща,
гласът на вихъра избликва
и литва, и се понася
далеко в китни дъбрави,
в крайречни росни ливади;
леят се скърби тогава,
леят се черни ядове,
леят се и се разпръсват
по тия равни полета;
полски ги птички дочуват,
дочуват и ги подемат,
пак литват и ги отнасят
горе във сини небеса
при бурни черни облаци
и сал тогава на воля
аз нови песни нагласям
за наште нови времена
и по-високо възпявам
народни черни теглила.