Шепти в леса върба сънлива
и клати нежно вейки тя.
Бълбука тихо подранила
в поточето ледена вода.
Ей там сърничка се промъква
между зеления дъбак.
И тихо нежно тя целува
със устни утринния мрак.
И птиче нежно запява
за своята мъничка любов,
която в миг глава надава
да чуе любовния му зов.
Прекрасно е в гората чиста
да слушаш гласът й с омая,
да се пълнят очите ти с любов
и да си тръгнеш щастлив на края.
1974