из "СТИХОВЕ И СЛЕДИ"
2001
1. Отказа Музата да седне
на трона златен с облегалка от небе-
за нея вече сътворен.
Реши след кратко взиране:
ще наруши това й действие
дизайна скучен, на който е навикнала-
предлаган от клиентите предишни.
И тъжни сме без нея с трона-
два охлюва седефени седят на него-
празни и без блясък ,
и без обятията на водата.
2.Любовта ми беше
само от зеници-като котка сляпа.
Знаех в космоса къде е-
винаги и без усилия,
без погледи специални.
Най-накрая появи се ти-
цялата полепнала със моите мисли.
Хванах ти ръката и поехме бавно
към зениците на Бога.
3. Вчера внезапно се спрях
между явния и тайния смисъл.
Дърпаха ме двамата-
всеки искаше признание.
Доводи се вадеха отвсякъде,
всеки бе на ход.
Слънцето тогава ме погледна
снизходително, и войната прекрати.
Но пък идваше Луната...
