Плен, Велислава Велева

Душата ми е в тежък плен

затуй се лута тревожно в мрака

и с тъга, знай, вече те чака

да дойдеш, мили, ти при мен.

 

Ела във вихрушката унесен,

бъди звезда в моят свят лъчист

и щастието да изгаря през нощта

тревогата, като ненужен лист.

 

Животът ни не може да е лесен.

С разделите, обидите жестоки,

които правят ни понякога безоки

за светлината на изгряващият ден.

 

Ела, не си отивай ти от мен,

че щастието с мъка се купува.

От любовта сърце не се лекува.

Бъди за мен най-хубавият слънчев ден.

1982